9. "Специалистите" явно не са чели сведението на анонимен автор/44. - стр.322/, който говори за старините на Цариград, и за водопровод, прокаран от Константин Велики. Според това сведение, акведуктът вземал води от територията на България. Ясно се вижда на картата, че дългият 150 км водопровод взема води от района на град Визе. Град Визе е столицата на последните одриски /"тракийски"/династи /парадинасти/. Следователно анонимният автор слага знак на равенство между земите на одриската столица Визе и България. На същата карта е показана и каменната стена, която император Анастаси изгражда през 515 година, за да защити Константинопол от българите. Всъщност тази стена се явява очевидно границата между Византия и България в началото на VI век.
10. Цитат от речта, произнесена на 16-тото заседание на Шестия Вселенски събор /Константинопол 09.08.681 година/ от презвитер Константин от гр. Апамея (Сирия): "Казвам се Константин. Презвитер съм на светата Божия църква, която се намира в Апамея, в провинция Втора Сирия . Ръкоположен съм от Аврамий, епископ на Аретуса . Дойдох при нашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още от начало да дойда на събора и да помоля да стане мир, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните, нито другите, да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли." /37. стр. 69/. Оказва се, че Константин Погонат не воювал с Аспаруховата гола и боса орда в някакъв си блатист Онгъл, а воювал с България!
11. Унгарци и печенеги /39. - стр.80/- според М. Псел [Michel Psellos, Chronographie, t. II], унгарците са мизи, а печенегите са гети. Това потвържава предположението, че днешната унгарска нация е съставена от българи /хуногури = "траките" мизи/ и маджари, и че печенегите са антични българи - автохтони на Балканите.
12. В хрониката на владиката Йоан от Никиу /живял в VII век/ Мизия е наречена "провинция България". Там се казва, че роденият в Залдаба, днес Шумен, Виталиан се е бил надигнал (516 г.) против император Анастасий. Срещу него император Анастасий е изпратил по море към Варна военачалника Кирил. Сражението станало между Шумен и Варна, след което Кирил се оттеглил във Варна и спрял там, а Виталиан останал в провинцията България. H. Zotenderg, Jean, eveque de Nikou, p. 378 /43. - стр.33/
РАСОВ ПРИЗНАК
Поради опасността от обвинения в расизъм, не ми се иска да обсъждам на дълго и ширико връзката "траки" - българи от гледна точка на генетика и расови признаци. Още повече, че според мен по принцип няма чисти нации, а смесването на гените в някаква степен води до издържливост на рода. Но все пак, нека кажем Истината, която е широко известна в научните среди - 60% от днешните българи са европеиди от средиземноморската група - MEDITERRANIAN, сиреч преки потомци на автохтонното население на Балканите и Мала Азия. Тази европеидна група е представена най-силно именно в България ! Интересното е, че сред гърците, имаме едва 40% от този ген, доста по-малко от българите. Това е обяснимо, тъй като гърците са пришълци на Балканите, смесили се с автохтонното българско население. 30% от българите са европеиди от другите европеидни групи - ALPINE, DINARIC. Групата на NEO-DANUBIAN /"славянската" група/ е представена в България едва с 5%, точно колкото и TURANID /"тюркската" група/. Много показателен е фактът, че групата TURANID има много силно представителство сред унгарците 25%, по-голямо дори от това на турците 20%. Турците са точно толкова турци /TURANID 20%/, колкото и българи /MEDITERRANIAN 20%/. Знаем на какво се дължи това - на наличието на няколко големи български държави в Анадола от една страна, и нашествието на тюркските орди от друга /36./.
ПЕЛАСГИ
Читателю, дойде време да отговорим на поставения в началото на нашата статия въпрос - как е истинското име на автохотонния народ населявал Балканите преди идването на гръцките пирати колонисти, и какъв е коренът на неговия етноним? Това без съмнение е народът, чийто етноним, пречупен през гръцката транскрибция, звучи така - ПЕЛАСГИ. Че пеласгите са живяли на Балканите преди идването на гърците, няма никакъв спор. Достатъчно е да се вслушаме в Херодот - "атическият (предгръцки) народ бил пеласгийски, но след като преминал към елините променил езика си, който бил варварски и научил елински." (Херодот, I, 56) /16. стр. 29/. Работата е там, че не всички пеласги са били претопени от елините. Напротив, повечето от тези 80 народа, живеещи на Балканите и Мала Азия, които гърците са наричали пренебрежително с общностното название "траки" са потомци на пеласгите. Терминът "пеласги" е достигнал до нас отново чрез гръцкия език. Затова няма да сме далеч от истината, ако предположим, че истинското име на този народ е било БЕЛДЖИ, БОЛДЖИ, БОЛГИ или БЕЛГИ. Съществува и втори гръцки вариант на транскрибиране на името - ПЕЛАРГИ, който българският учен Йордан Табов аргументирано свърза с етнонима на българите /35./. Въпреки че директните сведения за пеласгите са оскъдни (историята e заместила етнонима им с прозвището "траки"), нека накрая прибавим и няколко преки връзки пеласги-българи: 1. Историята на античния свят твърди, че пеласгите са населявали Апенините, Балканите и Западната част на Мала Азия. В ранното средновековие на същите територии ние откриваме българи. 2. Паласка - кожена кесия, която виси закачена на колана. Интересното е, че на латински "галската" кожена кесия се нарича "bulga", а този, който носи "галска" кожена кесия - "bulgar". Типът колани с закачени на тях паласки се нарича "български колан" в ранното средновековие. В староирландските саги името на народа на Болг се свързва с характерните за тези хора торби (bulg,bag), които те носели със себе си. Същите саги разказват, че народа Болг живеел на Балканите но бил заробен от гърците, и се преселил в Ирландия. Очевидно в староирландските саги се говори за пеласгите, чието истинско име е БОЛГ. 3. Старата българска столица се нарича Плиска - в очевидна етимологическа връзка с етнонима "пеласги". Съществуват извори (Codinus /3. стр. 320/), според които гр. Плиска е основан по времето на Константин Велики (няколко века преди някой да е чул за "славяните", които според днешната наука били основали града, а "тюркските прабългари" завладяли и направили столица). 4. Пеласгийската дума пург(ос) [pyrgos], /16. стр. 233/ - крепост (бург - една от най-древните "тракийски" думи, тясно обвързана с етнонима "булгари", "бургари"). 5. Пеласгийската дума сели(с) [selis], /16. стр. 233/ - място за сядане (село, селище, поселение). Сравни старобългарското "сел" - седя, и "етруското" celle. Интересното е, че и до днес в Италия има селища, основани от българи, които носят това име - например Celle di Bulgheria, за което се знае, че е българско още от V век. 6. Пеласгийската дума сито(с) [sitos], /16. стр. 233/ - жито. 7. Пеласгийската дума тачъ(с) [tachys], /16. стр. 233/ - бърз, тича. 8. Корените на етнонимите "пеласги" (пречупен през гръцка транскрибция) и "българи" имат почти пълна аналогия помежду си - П-Л-СГ = Б-Л-Г.
Българите са пеласги /41./ - този факт е знаел още Раковски, но чужденците, които са се занимавали с българска история по негово време, както и техните български ученици впоследствие, са се задоволили единствено да отправят иронички забележки към Великия Български Възрожденец. Ето какво казва Раковски: "Това племе или голям род е познато в елинската стара повестност под общото и обширното народно име пеласги , кое име не е друго, освен белги = българи, изкривено от гръцките описатели на поради недостатката езика им.(Че гръцките описатели много странни речи писани с б са писали с п върху това можеме наведе много примери. Отечеството Александра Македонскаго, кое се е съхранило и до днес в правото си наименование Бела или Белица, тии са го писали в старост Пелла а днес Мпелитса ! Тъй и множество други.) " /БЪЛГАРСКА СТАРИНА,ПОВРЕМЕННО СПИСАНИЕ, ИЗДАВАЕМО В НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЯ. КНИГА ПЪРВА. ИЗДАНИЕ ПЪРВО. МЕСЕЦ ЧЕРВЕН (ЮЛИЕ) 1-И. БУКУРЕЩ, В КНИГОПЕЧАТНИЦАТА СТЕФАНА РАСИДЕСКА, 1865.,VI. НАРОДНИ БЪЛГАРСКИ ПОВЕСТВУВАТЕЛНИ ПАМЕТНИЦИ, ПОТВЪРДЕЮЩИ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ ДРЕВЛЕ НОСИЛИ И ИМЕТО КИМБРИ ИЛИ КИМЕРИИ И ЧЕ БРЕМ И БОЛГ БИЛИ БЪЛГАРСКИ ЦАРЕ./
ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СА БИЛИ БЪЛГАРИ !
И така стигнахме до единствено възможното за нас заключение - древните българи не са били нито траки, нито тюрки, нито славяни, а чисто и просто те са били българи. Само гърците и римляните пренебрежително са ги наричали траки (сиреч варвари). Самите те са се наричали пеласги (бляскави, синове на Бал, Слънцето), бали (велики, божествени, бели, светли, бляскави), белги, балти, балхи (валахи - поради гърцизиране "б"->"в"), бактрийци, балгари, болгари, българи. Разбира се част от българските народностни групи са се разселвали из цяла Евразия, тъй като са били един от най-многобройните народи на света (според Херодот, "траките" са най-многобройният народ на Света след индийците). Но очевидно е, че те не са късни пришълци на Балканите. Този факт доказа по безапелационен начин българският историк д-р Ганчо Ценов. Настоящата статия е посветена на живота и делото на този велик български учен.
БИБЛИОГРАФИЯ
1. Вл.Георгиев, Траките и техният език, БАН, София, 1977 г. 2. Кратка енциклопедия тракийска древност, "Аргес", София, 1993 г. 3. В. Златарски, История на Българската държава през средните векове, Том 1, Част 1, Второ фототипно издание, АИ "Марин Дринов", София, 1994 г. 4. Хр. Данов, Тракийско изворознание, Велико Търново, 1998 г. 5. Старобългарски речник, Том I, И "Валентин Траянов", София, 1999 г. 6. В.Бешевлиев, Първобългарски надписи, БАН, София, 1979 г. 7. Д.Делчев, Хемусъ и Родопи, София, 1925 г. 8. Спиридон иерохсимонах, История во кратце о болгарском народе славенском, ИК "Луна", Габрово, 2000 г. 9. Поп Йовчо Тревненски, Летопис и родословие, УИ "Св.Св. Кирил и Методий", В. Търново, 1995 г. 10. Й. Иванов, Български старини из Македония, (История вкратце об Болгарословенском народе), БАН, 1970 г. 11. П. Добрев, Българи, тюрки, славяни, ИК "Огледало", София, 1996 г. 12. Ст. Райчевски, Българите мохамедани, УИ "Св. Кл. Охридски", София, 1998 г. 13. П. Добрев, Необясненото и необикновеното в ранната българска история, И "Ваньо Недков", София, 1993 г. 14. Thracian Glossary, http://indoeuro.bizland.com/project/glossary/thra.html 15. Д. Попов, Залмоксис, УИ "Кл. Охридски", София, 1989 г. 16. Б. Динков, Пеласгите, И "Любомъдрие", София, 1999 г. 17. К. Венедикова, Българите в Мала Азия от древността до наши дни, "Тракия" - ООД, Стара Загора, И "Идея", 1998 г. 18. И. Дуриданов, Езикът на траките, ДИ "Наука и изкуство", София, 1976 г. 19. Жития на Светиите, Синодално издателство, София, 1991 г. 20. Сказание за дъщерята на хана, "Агато", София, 1997 г. 21. Раннохристиянски храм Света София, УИ "Св. Климент Охридски", София, 1996 г. 22. Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски" , 1966 г. 23. Д-р Ганчо Ценов, Произходътъ на Българите и начало на българската държава и българската църква, София, 1910 г. (Фототипно издание на "Народен будител", Варна, 2002 г.) 24. Д-р Ганчо Ценов, Хуните, които основаха Българската държава, София, 1940 г. (Ново издание на Издателство Монархическо-консервативен съюз, Варна, 2002 г.) 25. Г. Михаилов, Траките, ДВИ, София, 1972 г. 26. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век, БАН, 1974 г. 27. Е. Теодоров, Древнотракийско наследство в Българския фолклор, София, 1972 г. 28. Паисий Хилендарски, Славяно-Българска история, БП, София, 1972 г. 29. Г.Китов, Д.Агре, Въведение в тракийската археология, ИК Авалон, София, 2002 г. 30. М. Москов, Именник на българските ханове, ДИ "Д-р Петър Берон", София, 1988 г. 31. И. Богданов, Именник на българските ханове, И "Отечествен фронт", София, 1981 г. 32. K.Lehmann, Hesperia, Journal ot the American School of Classical Studies at Athens, XXIV, 1955, p. 93-100. 33. Извори за историята на Тракия и траките, Том II, АИ"Проф.М.Дринов", София, 2002 г. 34. Зл. Гочева, Завещано от траките, И"Отечество", София, 1987 г. 35.Й. Табов, Падането на Стара България, София, 36.Carleton S. Coon, The Races of Europe, 1939 37. ГИБИ, т.III, София, 1960 г 38. GAWRIL I. KAZAROW, DIE DENKMALER DES THRAKISCHEN REIERGOTTES IN BULGARIEN, BUDAPEST, 1938 39. В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, 1965 г. 40. Кирил Влахов.Трако-славянски успоредици. Годишник на Софийския университет. Том LXIII,1, 1969 г. 41. Георги Стойков Раковски. Съчинения трети том. Историография. Подбор и редакция проф. д-р Веселин Трайков. София, 1984. 42. Вл. Георгиев, Тракийският език, София, 1957. (Благодарение на Никола Иванов, "Лингвистика или белетристика") 43. Д-р Ганчо Ценов, Кроватова България и покръстването на българите. 44. De aqueductis e Bulgaria devectis. Анонимен автор. Старините на Цариград. ГИБИ т. ІХ.
P.S. ЗАЩО ?!
Читателю, след като се запозна с изнесените по-горе факти за идентичност между пеласги и българи, у теб възниква резонният въпрос - защо тезата за автохтонния произход на българите е игнорирана? Ще кажа само две неща, пък ти се досещай нататъка сам. Първо - пеласгите са заселили и са дали името на Библейската "Обетонова" ("обещана чрез обет") земя Палестина в Близкия изток, като са я нарекли на своята Родина Палестина на Балканите (земите по поречието на Струма са се наричали Палестина в древността). Второ - пеласгите са познати в Библията под името филистимляни.
Този труд е "псевдонаучен", а не научен, тъй като никой не е научил автора как да мисли, в какви научни аксиоми да вярва, и какво да пише.
(c) Емил Живков, 1998-2010 Страница ще се обновява непрекъснато! Последна редакция 17.01.2010 г.
|
