| Kormesiy | Date: Saturday, 03.Mar.2012, 6:54 PM | Message # 1 |
 Private
Group: Administrators
Messages: 8
Status: Offline
| Пеньо Пенев
В ЖИВОТА ТЕ СРЕЩНАХ СЛУЧАЙНО,
А СЯКАШ ЦЯЛ ВЕК СЪМ МЕЧТАЛ.
ТЕБ СЯКАШ СЪМ ТЪРСИЛ БЕЗКРАЙНО
И ЧАКАЛ С ГОДИНИ В ПЕЧАЛ...
В ДУШАТА МИ ТИ БЕ ИЗГРЯЛА
КАТО СЪКРОВЕНА МЕЧТА;
ТИ В МОЙТО СЪРЦЕ СИ ЖИВЯЛА -
ЗАТУЙ ТЕ НАМЕРИХ В СВЕТА!
МИЛООКА ЖЕНА БЕЛОНОГА! -
НЕЦЕЛУНАТА И НЕПОГАЛЕНА!
ТИ МИ СТАНА СЪДБА И ТРЕВОГА.
ТИХА РАДОСТ И ЖАЛ НЕПРЕЖАЛЕНА...
СВЕТЛООКА ЖЕНА,БЕЛОРЪКА!
ТИ,УСМИВЧИЦЕ СЛАДКА И ЧАКАНА...
ТИ СИ МОЯ УТЕХА И МЪКА,
МОЯ ТОПЛА СЪЛЗА НЕИЗПЛАКАНА....
КОГАТО ВЕЧЕ НЯКОЙ ДЕН
РЕШИШ КЪМ НОВ БЯГ ДА ОТПЛУВАШ,
НЕДЕЙ СИ ВЗЕМА СБОГОМ С МЕН -
ОТПЛУВАЙ,БЕЗ ДА СЕ СБОГУВАШ.
ВЪРВИ,ОБИЧАНА,ЖЕНА,
ПОНЕСЕНА ВОВЕК В СЪРЦЕТО
ЛУНАТА ПАК ЩЕ Е ЛУНА
И ПАК НЕБЕ ЩЕ Е НЕБЕТО.
В ЛЮБОВ НЕДЕЙ МИ СЕ КЪЛНА!
ЗАЩО Е НУЖНО ДА СЕ ЛЪЖЕМ?
ТИ НЯМАШ НИКАКВА ВИНА
В ТОВА,ЧЕ ЩЕ ОСТАНА ТЪЖЕН.
ЕДНЪЖ ЛИ ГОРЕСТ СЪМ ПОЗНАЛ?
ЕДНЪЖ ЛИ СЪМ СЕ ОГОРЧАВАЛ?
ПРИ МЕНЕ КОЙТО НЕ Е СПРЯЛ,
НЕ МЕ Е САМО ТОЙ РАНЯВАЛ.
ТИ МОЯТА ЛЮБОВ ПРОСТИ!
СЪРЦЕТО ТИ НЕ МИ Е ДЛЪЖНО...
КАКВО Е СКРЪБ НЕ ЗНАЕШ ТИ,
НЕ ЗНАЕШ ТИ КАКВО Е ТЪЖНО...
ЗА СБОГОМ НЯКОЛКО СЛОВА
ДА КАЖЕ ВСЯКА ДРУГА МОЖЕ.
НО ТИ НЕ БИ МОГЛА ТОВА,
ТИ КРЪСТ НЕ МОЖЕШ ЛЕСНО СЛОЖИ.
АХ,ТИ СИ ТОЛКОВА ДОБРА!...
И В СВОЙТА НОВА БЕЗНАДЕЖДНОСТ
БЕЗ ДУМИ АЗ ЩЕ РАЗБЕРА
ЗА ОТЗВУЧАЛАТА ТИ НЕЖНОСТ...
ЗАТУЙ,КОГАТО НЯКОЙ ДЕН
СИ ТРЪГНЕШ И НЕ ЗАТЪГУВАШ,
НЕДЕЙ СИ ВЗЕМА СБОГОМ С МЕН,
ИДИ СИ,БЕЗ ДА СЕ СБОГУВАШ.
ОТИВАШ СИ...ЩЕ МЕ БОЛИ,ЛЮБИМА,
НО ПАК ПО ТЕБ СЪРЦЕТО ЩЕ ТУПТИ...
И НЯМА ПО-ЛЮБИМО СЪЩЕСТВО ДА ИМА,
ИЗПЪЛНИЛО СЪРЦЕТО МИ С МЕЧТИ...
ОТНЕСЕ ТЕ ПАК ВЛАКА В ТЪМНИНАТА.
ОСТАВАМ САМ...ОСТАВАМ ПАК РАЗБИТ...
А ОБИЧТА И МЪКАТА В ДУШАТА
НАТЕГНАЛИ СА КАТО ДИНАМИТ.
КАК ИСКАХ ДА ТЕ ВЪРНА,КАК ИСКАХ ДА ТЕ ЗЪРНА,
ЛИЦЕТО ДА ЦЕЛУНА С ТЪЙ МИЛИТЕ ЧЕРТИ,
НО ОГЪНЯ ТРЕВОЖЕН С ДИВ УЖАС МЕ ОБГЪРНА,
ОЧИТЕ МИ ГОРЯХА,ПРЕМРЕЖЕНИ В СЪЛЗИ.. .
КАТО СЪН МИНАВАТ ДНИТЕ В САМОТНА БЕЗУТЕШНОСТ
И МЪКАТА ПО ТЕБЕ В ГЪРДИТЕ МИ ПЛАМТИ,
А ТРАУРНА КАМБАНА В ТРЕВОЖНА БЕЗНАДЕЖДНОСТ
НЕ СТИХВА СРЕД ДУШАТА,РИДАЕ И ЗВЪНТИ...
КЪДЕ СИ ТИ,НАСЛАДКА СЛАДКА,
КЪДЕ СИ,СЛАДЪК ПОЛУСЪН?
БЕ СРЕЩАТА ПОСЛЕДНА КРАТКА,
ЗАМИНА...ЧЕРНА НОЩ Е ВЪН...
МЪГЛА НАД ХЪЛМОВЕ СЕ ВЛАЧИ,
ГОРАТА СТЕНЕ ПАК НАВЪН.
ЗАТВАРЯМ ПЛАМНАЛИ КЛЕПАЧИ,
НО НЯМА,НЯМА,НЯМА СЪН.
ЗА ТЕБ,ЗА ТЕБЕ МИСЛЯ,СКЪПА -
ЗА ТЕБ,ЕДИНСТВЕНА В СВЕТА
В ОЧИТЕ БИЕ БОЛКА ТЪПА,
В СЪРЦЕТО ПАК РИДАЙ СКРЪБТА.
В ЖИВОТА МОЯ ДЯЛ СИРОТЕН
СЕГА ГОРЧИВО МИ ТЕЖИ -
ЧЕ НА СВЕТА СЪМ ТЪЙ САМОТЕН,
ТЪЙ ТЪЖНО МИ Е,ТЪЙ БОЛИ...
ПОЧЕРНЕНА Е МОЙТА МЛАДОСТ,
ДЕНЯТ УМИРА УМОРЕН
И НЯМА СЛЪНЦЕ,НЯМА РАДОСТ,
ЗАЩОТО СИ ДАЛЕЧ ОТ МЕН.
ПЛЕНЕН ОТ МАМЕЩА ДАЛЕЧНОСТ,
С БЕЗСЪННИ ЧАСОВЕ В НОЩТА
И АЗ ЖАДУВАМ ЗА ЧОВЕЧНОСТ,
ЗА НЕЖНОСТ И ЗА ТОПЛОТА!...
СЪРЦЕТО УГНЕТЕНО ГЛЪХНЕ
И ТЕ ЗОВЕ - ЕЛА,ЕЛА;
ДЪХЪТ ТИ ТОПЪЛ ДА МЕ ЛЪХНЕ,
ЛИЦЕ ДО ТВОЙТО ДА ОПРА.
ПАК ДА МЕ ГАЛИШ И МИЛУВАШ
С ГОРЕЩА,ЛЪСКАВА РЪКА. -
ЕХ,КОЛКО СЛАДКО МЕ ЦЕЛУВАШ!
ГАЛИ МЕ ВСЕ ТАКА...ТАКА...
ПЕЙ,ПЕЙ МИ,МИЛА,ПЕЙ МИ ОЩЕ
И ТИХИЧКО И ТЪЖНО ПЕЙ...
ТЪЙ КАКТО В МИНАЛИТЕ НОЩИ...
НО ТИ ЗАМЛЪКНА...АХ,НЕДЕЙ!
КАКВО?ЗАДРЯМАЛ СЪМ,ИЗГЛЕЖДА.
И СТОРИ МИ СЕ В СЪН,ЧЕ ТИ
МЕ ГАЛИШ ДЪЛГО,ТОПЛО,НЕЖНО
И ПЕЕШ,КАКТО БЕ ПРЕДИ...
ЗА ТЕБЕ В НЕЖНОСТТА СУРОВА
СЪРЦЕТО МИ ЩЕ БИЙ ДОКРАЙ...
ЩЕ БИЙ...УНАСЯМ СЕ ОТНОВО
И ТВОЯ ОБРАЗ ПАК СИЯЙ...
ТВОЯ ГЛАС ТАКА НЕЖНО ЗВЪНИ,
ТВОЯ ГЛАС ЗАГЛУШАВА ДЪЖДА...
АЗ НЕ ПОМНЯ ПРЕЗ МОИТЕ ДНИ
ТОЛКОЗ МУЗИКА И ТОПЛОТА!
СЪБУЖДАМ СЕ НЕГАЛЕН В МРАКА,
УНИЛО ДЪЖД ШУМИ НАВЪН.
НАСЪН СПОДАВЕНО СЪМ ПЛАКАЛ,
ЗА ТЕБ СЪМ ПЛАКАЛ ПАК НАСЪН...
ВЪЗГЛАВНИЦАТА И ЛИЦЕТО
СА ОЩЕ МОКРИ ОТ СЪЛЗИ
БЕЗКРАЙНА СКРЪБ ГОРИ СЪРЦЕТО
ПО МИНАЛИТЕ НАШИ ДНИ.
ТОВА СЪРЦЕ Е СЯКАШ КАМЪК,
В ГЪРДИТЕ ТО ТЕЖИ,БОЛИ...
О,КОЛКО МЪКА,КОЛКО ПЛАМЪК
МЕ ПЛИСКА ЗЛОБНО НА ВЪЛНИ.
И ТАЯ СКРЪБ ИЗПЕПЕЛЯВА,
ТЯ С НОКТИ ГЪРЛОТО ДЪРЖИ...
ПОЗНАВАШ ЛИ ТИ СКРЪБ ТАКАВА,
ТЕЖАЛА ЛИ ТИ Е,КАЖИ?
ХЛАД ОБГЪРНАЛ Е МОРНОТО ТЯЛО,
СИТНИ ТРЪПКИ ЗАБИВАТ СТРЕЛИ,
А СЪРЦЕТО,ПО ТЕБ НАБОЛЯЛО,
НИВГА,НИВГА НЕ ЩЕ ОТБОЛИ!...
ТИХО Е...ТИХО Е...ТИХО Е...
НОЩТА КРОТКО В ПРОЗОРЕЦА БДИ,
НЯМА ТЕ НИКОГА,НИКЪДЕ -
САМОТА...И НЕБЕ...И ЗВЕЗДИ...
ТВОИТЕ СТАРИ ПИСМА ПРЕПРОЧИТАМ.
ТВОЙТА СНИМКА Е В МОЙТА РЪКА...
СТАВАМ...ТРЪГВАМ...И СКРЪБЕН СЕ СКИТАМ
ПО ТАЯ ПУСТА ПЕЧАЛНА ЗЕМЯ...
В УГНЕТИТЕЛНА МЪКА ЗАДАВЕН,
ЗАРИДАЛ БЕЗ УТЕХА,БЕЗ ГЛАС -
ДО ДЪРВЕТАТА СПИРАМ ИЗПРАВЕН
И ПРЕГРЪЩАМ СТЕБЛАТА ИМ АЗ.
НЕ ЧУВСТВАМ НИЩО!...С НИКАКВИ ПЪТЕКИ
НЕ ДИРЯ ПРЕЗ СТРАДАНИЕТО БРОД -
КЪМ СЛЪНЦЕТО,УГАСНАЛО НАВЕКИ,
КЪМ СКЪПАТА БЕЗСМИСЛИЦА : ЖИВОТ.
ЩЕ СИ ОТИДА НЯКОЙ ДЕН -
И МОЯТ ГРОБ ЩЕ ЗЕЛЕНЕЙ...
ЩЕ ПЛАЧАТ ДЪЖДОВЕ НАД МЕН
И ЗАЛЕЗ ТИХ ЩЕ МЕ ЖАЛЕЙ...
КАКВО!НИМА ЩЕ СЕ ТЕШИМ
С БЕЗСМИСЛИЕТО НА СВЕТА! -
ОТЛИТА ВСИЧКО КАТО ДИМ
И ВСИЧКО ПРАХ Е,СУЕТА.
ОТШУМЯВА ДЪЖДА...И ГОРАТА
ОСВЕЖЕНА ИЗПРАВЯ СНАГА...
А НАД МЕН СЕ ОТЦЕЖДАТ ЛИСТАТА,
МЪТНИ КАПКИ СЕ РОНЯТ СЕГА...
И ПРЕЗ КЛОНИТЕ МИГОМ НЕБЕТО
ЗАБЛЕСТЯ,ЛИК ОБИСТРЕН РАЗКРИ -
СКРЪБНО,КЪРВАВО СЛЪНЦЕ МИ СВЕТИ,
ЗАЛЕЗ АЛЕН,ПЕЧАЛЕН ГОРИ...
И ПРОЛЕТНИЯТ ВЯТЪР МЕ ОБВЕТРИ,
НО БДИ ВЪРХЪТ,ЗАБУЛЕН ОТ МЪГЛИ...
ДЕЛЯТ НИ ДНИ И МНОГО КИЛОМЕТРИ
И МОЕТО СЪРЦЕ БОЛИ...БОЛИ...
В МЕН СПОМЕНИТЕ ПЕЯТ,ПЛАЧАТ,МОЛЯТ.
А ВЪН Е ПРОЛЕТ И ЦЪФТЯТ ЦВЕТЯ.
НИМА НАИСТИНА ТОВА Е ПРОЛЕТ,
НИМА ТАКАВА ЧАКАНА Е ТЯ?
ОТМАЛЯЛ ИЗКАЧВАМ БАВНО СКЛОНА
ХВЪРЛЯМ ПОГЛЕД НАДОЛЕ В ДОЛА
ТАМ ЗАПАЛЕНА ОТ НЕБОСКЛОНА
ЛЕЖИ ЛИЛАВОСИНЯ МЪГЛА...
НЯМА НИКОГА,НИКЪДЕ,НИКОЙ -
САМО МЪКА И УЖАС ГОЛЯМ;
САМО СЪЛЗИ В ОЧИТЕ МИ БЛИКАТ...
И НА СВЕТА СЪМ ТОЛКОВА САМ.
ТИЯ ДНИ ПОСИВЕЛИ И БЛЕДНИ,
РАННА ПРОЛЕТ В КОИТО ТРЪБИ -
МОЖЕ БИ МИ СА ДНИТЕ ПОСЛЕДНИ,
МОЖЕ БИ...МОЖЕ БИ...МОЖЕ БИ...
НАД МЕН НЕ ПЯХА ПРОЛЕТНИТЕ ЧУЧУЛИГИ
НЕ МЕ ОПИ НА СЛАВЕИТЕ ПЕСЕНТА...
ДУШАТА МИ БЕ ТРОВЕНА С ИНТРИГИ,
НА ХОРАТА ИЗПЛЕТЕНИ ОТ ПОДЛОСТТА...
СЕГА СЪМ САМ...СЕГА СЪМ ТОЛКОВА ДАЛЕЧЕ,
ДАЛЕЧ ОТ ТЕБ И ЛЮБИМИТЕ МЕСТА...
НАД ТЪРНОВО СПОКОЙНО СЛИЗА ТОПЛА ВЕЧЕР,
ЗА ДА ЗАПАЛИ СВЕТЛИНИТЕ НА ГРАДА.
И СТРЕЛКАТ СЕ С КОС ПОЛЕТ ПТИЦИ ЗАКЪСНЕЛИ
В МИНЬОНЕН ТОН ДОСАДНО ЯНТРА РУБОЛИ...
ЗАПЯВАТ В СПОМЕН СКЪП ОЧИТЕ ТИ ИЗГРЕЛИ,
А МОЕТО СЪРЦЕ РИДАЕ И БОЛИ...
КЪДЕ СА СЪНИЩАТА МИ НЕДОСЪНУВАНИ,
КЪДЕ СА ВЕЧЕРИТЕ С ПРОЛЕТНИЯ ЛЪХ?
КЪДЕ,КЪДЕ СА УСТНИТЕ ОТ МЕН ЦЕЛУВАНИ,
КЪДЕ Е ТВОЯ ТОПЪЛ,СЛАДЪК ДЪХ?...
ТИХО Е...ТИХО Е...ТИХО Е...
И СТОЯ И МЪЛЧА ПАК В МЕЧТИ.
НЯМА ТЕ НИКОГА,НИКЪДЕ...
ТИШИНА...САМОТА...И ЗВЕЗДИ...
КАК ЖАДУВАМ ГЛАСА ТИ НЕБЕСЕН,
ТОПЛОТАТА МУ В БИСТРИЯ ЗВЪН;
НА ОЧИТЕ ТИ СИНЯТА ПЕСЕН
И МИРАЖИТЕ В ТВОЯ БЯЛ СЪН.
ЗАТОВА,ЗАТОВА СЕГА ЖАЛЯ
И ТЕ НОСЯ В ДУШАТА СИ АЗ.
С КОЛКО ОБИЧ И НЕЖНОСТ ТЕ ГАЛЯ
ВСЕКИ ДЕН,ВСЯКА НОЩ,ВСЕКИ ЧАС!
НА МОЯТА ВЕЧЕР ПОД ЧЕРНАТА ТОГА
ЗАСПИВАТ УСОИ,ЧУКАРИ,БЪРДА,
С РАЗПЛАКАНИ СПОМЕНИ В СМЪТНА ТРЕВОГА
БЕЗДЪННА И СТРОГА БДИ С МЕНЕ НОЩТА.
ТАКА СЪМ САМ И В МЕН Е ПОТЪМНЯЛО;
ЩЕ БЪДЕ МРАК...ЩЕ ТРЕСНЕ ГЛУХО СТРАШЕН ЕК.
ЗНАЙ,ЧЕ СЪРЦЕТО МИ ЗА ТЕБЕ Е ТУПТЯЛО,
ПОМНИ КОЙ БЕШЕ НАЙ-ЛЮБЯЩИЯ ЧОВЕК!
ЗАДЪХВАМ СЕ ПО ПЪТЯ СИ БЕЗКРАЕН,
ЖИВОТА МИ Е ТРУДЕН И СУРОВ!
ЗАТУЙ СЪМ,МОЖЕ БИ,ТЪЙ ВСЕОТДАЕН
И ТЪЙ Е НЕЖНА МОЯТА ЛЮБОВ!
НА ТВОЕ ИМЕ ВСИЧКО НАЗОВАХ ,ЛЮБИМА!
ТИ ТОПЛА НЕЖНОСТ ВЛИВАШ В УСТРЕМА СУРОВ
И ВСИЧКИ ДУМИ НА СВЕТА КАКВИТО ИМА,
СЕГА СЕ СЛИВАТ ВЪВ ЕДНИЧКА ДУМИЧКА : ЛЮБОВ!
НЕ ЗНАМ ЗАЩО,НО ДЪЛГО СЕ ВЪЛНУВАМ,
ПРИПОМНЯ ЛИ СИ СВЕЖИТЕ ЧЕРТИ,
И ОБРАЗА ТИ,В МИСЪЛТА ИЗПЛУВАЛ,
ДОРИ НАСЪН МЕ ПРАВИ ТЪЙ ЩАСТЛИВ!
ВЛИЗАМ ПАК В ПОЗНАТАТА СТАЯ
КЪДЕТО СТОЯЛИ СМЕ ДВАМА.
И В БОЛКА БЕЗГЛАСНА РИДАЯ,
А ТЕБЕ ЛЮБИМА,ТЕ НЯМА!...
НЕ ЗНАМ ДАЛИ ПОНЯКОГА В НАДЕЖДИ
СЕ ЛЪЖА,ЧЕ МЕ ЛЮБИШ ТИ...
НО АЗ ДОЛАВЯМ ТОПЛА НЕЖНОСТ
В ГЛАСА ЛЮБИМ,В ПРЕКРАСНИТЕ ОЧИ.
ОТ СНИМКАТА МЕ ТИ ПОГЛЕДНА,
УСМИХНАТА И ТЪЙ ДОБРА
ПРОМЪЛВИ ДУМИЧКА ПОСЛЕДНА -
НО АЗ НЕ ЩЕ Я РАЗБЕРА...
СЪРЦЕТО ТРЕВОЖНО ЗАПЛАКА
СРЕД МРАКА НА РАННА ИЗМАМА.
ТО С ОБИЧ ТЕ ЖАЛИ И ЧАКА,
НО ТЕБЕ,ЛЮБИМА,ТЕ НЯМА!...
ГОРЧИЛКА ПИХ,ГОРЯХ В ТРЕВОГИ,
ИНТРИГА ДНИТЕ МИ СМРАЧИ -
ЗАТУЙ И ПЛАЧЕЩИ И СТРОГИ
СЕГА СА МОИТЕ ОЧИ.
ЗНАМ,НЯМА ЧУДЕСА,НО ЧАКАМ
УНИЛ И САМ,И НАТЪЖЕН -
ПРЕЗ ЦВЕТНИТЕ АЛЕИ В МРАКА
ДА ДОЙДЕШ ТАЗИ НОЩ ПРИ МЕН.
ПО-ТЪМНО СТАВА И ПО-ХЛАДНО
НО В МЕНЕ БЛИКВА ТОПЪЛ ЗВЪН
И ТЪРСЯТ ТЕ ОЧИТЕ ЖАДНО -
КРАСИВ МИРАЖ НА МОЯ СЪН!
ДЪЛЪГ ПЪТ ВЪВ ЖИВОТА ИЗМИНА
МЛАДОСТТА СРЕЩУ ВИХЪР СВИРЕП;
ЖЕНИ МНОГО СЪМ СРЕЩАЛ,ЛЮБИМА,
НО НЕ НАЙДОХ ЖЕНА КАТО ТЕБ.
АКО ВЪНКА ЗОРА Е ЗОРИЛА -
ТЯ ЗА ТЕБ Е ЗОРИЛА СЕГА.
АКО ИМА НА ТОЗИ СВЯТ СИЛА -
ТЯ СЕ КАЗВА...ЛЮБОВ И ТЪГА.
КАК БИХ ПОГАЛИЛ ПАК КОСАТА
С БЕЗКРАЙНА НЕЖНОСТ,С МНОГО ПЛАМ...
ГРАДИНКАТА СПИ В ТИШИНАТА
И АЗ СЪМ САМ...О,КАК СЪМ САМ!...
НАД МЕНЕ ОБЛАЦИ СЕ НАКЪЛБЯВАТ
И ПОМРАЧАВАТ МОЯ НЕБОСВОД;
СВЕТКАВИЦИТЕ ГНЕВНИ ОЗАРЯВАТ
ЕДИН БЕЗ ЩАСТИЕ ЖИВОТ.
ТЕЖАТ МИ НЕБЕСА РАЗПЛАКАНИ,
ПЕЧАЛЕН ДЪЖД ВАЛИ,ВАЛИ...
СЛЕД МНОГО ДНИ,СЛЕД МНОГО ЧАКАНЕ
ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕШ ТИ,НАЛИ?...
ДАЛЕЧЕ,ДАЛЕЧЕ,ДАЛЕЧЕ,
ДАЛЕЧЕ ОТ МЕН СИ СЕГА...
И В ТАЗИ ПРИТИХНАЛА ВЕЧЕР
МЕ ПАРИ ГОРЧИВА ТЪГА.
ПАК НОЩ НАД ГРАДА СЕ НАДВЕСИ
И ТЪМНИ ЗАВЕСИ ПЛЕТЕ...
КЪДЕ СИ,КЪДЕ СИ,КЪДЕ СИ,
КЪДЕ СИ,ЛЮБИМА,КЪДЕ?
ДЪЖД ПЕЕ НАД МЕНЕ,И НИКОГО НЯМА,
НО НИКОГА САМ НЕ ОСТАВАМ СЕГА.
И ТАЗИ НОЩ ПАК СМЕ В АЛЕЯТА ДВАМА -
ПАК ДВАМА СМЕ ЗАЕДНО...С МОЙТА ТЪГА.
ДНЕС Е ОБЛАЧНО ОЩЕ НЕБЕТО,
НО ЗА НАС Е ЛАЗУРНИЯТ ЧАС!
ТИ СИ В МЕНЕ,У МЕНЕ,В СЪРЦЕТО
И НАВСЯКЪДЕ НОСЯ ТЕ АЗ!
С ТОПЛА НЕЖНОСТ И ОБИЧ ТЕ ГАЛЯ
В ЯСНИ МИСЛИ ПРЕЗ ТЪЖНИТЕ ДНИ...
ЗА ТЕБЕ МИСЛЯ,ТРЕВОЖА СЕ,ЖАЛЯ!
ТИ СИ ВСИЧКО ЗА МЕНЕ,ПОМНИ!
ЗНАМ,ЧЕ МНОГО ПРЕД ТЕБ СЪМ ВИНОВЕН,
НО ТЕ МОЛЯ : НЕДЕЙ МЕ ВИНИ! -
С ХОРСКА ПОДЛОСТ И ГОРЕСТ ТУК ТРОВЕН,
АЗ ЖИВЕЯ НАПРЕГНАТИ ДНИ...
СКРЪБТА КАТО ВЪЛНА МЕ ДАВИ,
ЗА ГЪРЛОТО МЕ ТЯ ДЪРЖИ.
ТА МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ЗАБРАВИ
ДОРИ И МИГ СЪС ТЕБ,КАЖИ?
ТА МОЖЕ ЛИ ДА СЕ НЕ ПОМНИ
НАВЕКИ ОБРАЗА ТИ СКЪП -
С ЧЕРТИ ПОЗНАТИ И ЧАРОВНИ,
БЕЗ ДА ГОРИШ В ГОРЧИВА СКРЪБ?
НИМА ЗАБРАВЯТ СЕ КОСИТЕ,
ЩО ГАЛЕХ С ТРЪПНЕЩИ РЪЦЕ.
КОИТО ПАДАХА В НОЩИТЕ
НАД МЕН ПО МОЕТО ЛИЦЕ?...
ГОРИ ДУШАТА МИ В НАПРАЗНА ЖАЖДА
И МОЯТ ЗОВ ОСТАВА ВСЕ НЕЧУТ. -
НА ДНИТЕ ЗАЛЪКЪТ НЕ СЕ ОСЛАЖДА
БЕЗ НЕЖНА ЛАСКА И БЕЗ ТОПЪЛ СКУТ.
ЗА МЕН НЕ ЗРЕЯТ ПЛОДОВЕТЕ РУМЕНИ,
ТЪЙ РАНО ВСЕКИ ЦВЯТ Е ОСЛАНЕН...
И НЯМА ДУМИ,ШЕПНЕШКОМ ИЗДУМАНИ,
И НЯМА НИКЪДЕ ПРИЮТ ЗА МЕН!
ЗА МЕНЕ В ЛЮТА ЖАЛ СЕ ПРОСЪЛЗИХА
И КАМЪНИ,И ВЕЙКИ,И ТРЕВИ...
НО ВЕЧЕРТА НЕ ИДВА С ОБИЧ ТИХА
И УТРОТО УТЕХА НЕ МЪЛВИ...
ЧИЕ СЪРЦЕ ЗА МЕНЕ ЗАМИЛЯВА?
ЧИЕ СЪРЦЕ СЕГА БОЛИ ЗА МЕН?
ПРОКУДЕНИК ПРОКУДЕН ВЪВ ЗАБРАВА -
О,КОЛКО СЪМ ЗЛОЧЕСТ И УМОРЕН!
ТЕЖАТ МИ ДНИ НА ТЯГОСТНА РАЗЛЪКА,
ДУШАТА МИ ПО ТЕБ ГОРИ,ЗОВЕ...
АХ МЪКА,АХ ТИ МОЯ ВЕЧНА МЪКА,
НЕ ДНИ СЕ МИНАХА,А ВЕКОВЕ!
ВЕЧЕ СЪМ ИЗКАЧИЛ ВЪРХОВЕ НЕПРИВЕТНИ,
НО САМ ЩЕ БЪДА ТАМ...ТЪЙ ИСКАШЕ,НАЛИ?
КОГАТО ПАК СЕ СРЕЩНЕМ - ТИ ОЧИТЕ СВЕТЛИ
НЕ ВПИВАЙ В МЕН...ЗАЩОТО ЩЕ БОЛИ...БОЛИ...
ВСЕКИ ОГЪН ГОРИ - ДОГОРЯВА,
НИКОЙ ИЗВОР ВОВЕК НЕ ИЗВИРА.
ТУЙ,КОЕТО ЦЪФТИ - ПРЕЦЪФТЯВА,
ТУЙ,КОЕТО СЕ РАЖДА - УМИРА.
ВСЕКИ ПЪТ ИМА КРАЙ И НАЧАЛО,
ДЪЖД ЗАПЛИСКА ЛИ - ЩЕ ПРЕВАЛИ.
А СЪРЦЕТО,ОТ МЪКА ПРЕЛЯЛО,
НЯМА НИКОГА ДА ОТБОЛИ...
ВСЕКИ ДРУМ СТАВА ТЕСЕН ЗА ДВАМА,
ВСЯКА РАДОСТ Е БРЕМЕННА С МЪКА. -
НЕКА НИКОГА СРЕЩИ ДА НЯМА,
ЗА ДА НЯМА СЛЕД ТЯХ И РАЗЛЪКА!
ВСЯКА КЛЕТВА Е САМО ИЗМАМА,
ВСЯКА НЕЖНОСТ КРИЙ УДАРИ ГРУБИ.
НЕКА НИКОГА НИЩИЧКО НЯМА,
ЗА ДА НЯМА КАКВО ДА СЕ ГУБИ!
МОЯ ТЪЖНА,ПОМРЪКНАЛА МЛАДОСТ -
ДНЕС ТИ НИЩИЧКО НЯМАШ В СВЕТА!
КРАЙ ТЕБ ВСИЧКО Е ЧЕРНА НЕРАДОСТ -
И ТЪЙ СВЪРШВАШ САМА В САМОТА...
ОТ РАННИ ДНИ ЖИВОТА СРЕЩНА МЕ "НА ЩИК"
ПОЗНАХ ПОДЕМИ,ПИХ ГОРЧИЛКА И ОТРОВА.
ЗАТУЙ ГОВОРЯ ДЪРЗОСТНО НА ПРЯМ ЕЗИК
И НЕЖНОСТТА МИ Е МЪЖЕСТВЕНО СУРОВА!
КОЛКО ДЪРЗОСТ И СИЛИ В МЕН БЯХА РОДЕНИ!
НА РЪЦЕ ДА ТЕ НОСЯ БЯХ АЗИ ГОТОВ -
КАТО СЛЪНЦЕ НА МОИТЕ ДНИ УСТРЕМЕНИ,
КАТО ЗНАМЕ НА МОЙТА БЕЗСМЪРТНА ЛЮБОВ!
КАТО ГЪЛЪБИ БЕЛИ КАК МИСЛИ КРЪЖАТ,
В СКРЪБ И БУДНА ТРЕВОГА КАК ЧАКАМ ДА СЪМНЕ;
НЕБЕСАТА НА МОЙТА ДУША КАК ТЕЖАТ
И ТЪЖАТ ЗА ЗВЕЗДИТЕ - ОЧИТЕ ТИ СЪННИ...
ТИЯ СИНИ ОЧИ...ТИЯ МИЛИ ОЧИ -
КРАСОТА И СЪЗВУЧИЕ В ПЕСЕН СЪБРАЛИ;
В ТЯХ НА ЗНОЙНИЯ ДЕН ТОПЛОТАТА МЪЛЧИ
И ЗВЕЗДИТЕ НА ЯСНАТА НОЩ СА ИЗГРЯЛИ!
И СЪРЦЕ И ДУША ДНЕС ТЕ МОЛЯТ
ВОЛНОСТТА МИ ДА ВЪРНЕШ ОТ ПЛЕН!
БЪДИ СЛЪНЦЕ НА МОЯТА ПРОЛЕТ!
БЪДИ УТРО НА НОВИЯ ДЕН!
ЗОВЕ МЕ С УТРОТО НА ДНИТЕ
ЖАДУВАНА ДАЛЕЧИНА,
ЗОВАТ НА ДЪЛЪГ ПЪТ МЕЧТИТЕ
В ДЪЛБОКА,ЧИСТА ВИСИНА.
КАТО ОРЕЛ ПО СВОЯ ПЪТ СЕ РЕЯ,
НО В ПОЛЕТ ГОРД - КЪДЕТО И ДА СЪМ -
ЗА ТЕБЕ МИСЛЯ,ВСЕ ЗА ТЕБ КОПНЕЯ!
БЕЗ ТЕБЕ НЯМАМ ТИХ,СПОКОЕН СЪН!
АЗ УТРЕ ЩЕ ДОСТИГНА И ЗЕНИТА,
ДЪЛБОК И ЧИСТ ПРОСТОРЪТ ЩЕ СИЯЙ.
НА МОИТЕ КРИЛА КЪМ ВИСИНИТЕ
ШИРОК И ВЕЛИЧАВ РАЗМАХ ТИ ДАЙ!
ДОРИ НЕБЕТО ДА ОГАСНЕ БЕЗ ЗВЕЗДИ
И ДА ПРЕСЪХНЕ ОКЕАНСКАТА ДАЛЕЧНОСТ -
КЪМ ТЕБЕ,МОНИ,МОЙТА ОБИЧ ЩЕ ПЛАМТИ,
ЩЕ ГРЕЙ В БЕЗСМЪРТИЕТО НА МОГЪЩА ВЕЧНОСТ!
ЩЕ БЪДЕШ С МЕНЕ ДО ПОСЛЕДНИТЕ МИ ДНИ!
ДО СЕТЕН МИГ В МЕН ОБРАЗЪТ ТИ ЩЕ ЖИВЕЕ!
ЗА ТЕБ ПОСЛЕДНИЯТ МИ ПУЛС ЩЕ ОТЗВЪНИ!
ЗА ТЕБ ПОСЛЕДНАТА СИ ПЕСЕН ЩЕ ИЗПЕЯ!...
ПРОСТИ,ЛЮБИМА,ЕХ,ПРОСТИ МИ
ЗА НЕЖИВЯНИТЕ НИ ДНИ.
ЩЕ БЪДА ТВОЙ!КЪЛНА СЕ,МИЛА.
КЪЛНА СЕ В ТВОИТЕ ОЧИ!
ЖИВОТ ЗА ДВАМА ЩЕ ЖИВЕЯ,
ЗА ДВАМА В БИТКИ ЩЕ ГОРЯ!
ЗА ТЕБЕ,МОНИ,АЗ ЩЕ ПЕЯ -
ЩЕ БЪДА ТВОЯТА ЗАРЯ!
НА ПРАХ ЩЕ СТОРЯ И РАЗБИЯ
ИЗМИСЛЕНИТЕ ЧУДЕСА;
С ГРЪМОВЕН СТИХ ЩЕ РАЗЛЮЛЕЯ
ЗЕМЯ,ВОДА И НЕБЕСА!
АКО ЛИ В БОЙ,ПРОСТРЕЛЯН ПАДНА,
ИЛИ ПРОБОДЕН С ХЛАДЕН ЩИК -
ЕЛА ПРЕЗ БУРЯТА СНАРЯДНА,
ПРИ МЕНЕ СЕ ПОСПРИ ЗА МИГ!
И ЦЕЛУНИ МЕ В УСТНИ ЛЕДНИ,
РАЗПУСНАЛА НАД МЕН КОСА;
ЦЕЛУВКА ПЪРВА И ПОСЛЕДНА
АЗ В ГРОБА СИ ДА ОТНЕСА!...
НО ВСЕ ЕДНО : МЕН НЯМА ДА МЕ ИМА,
ЩЕ БЪДА МЪРТЪВ ВЕЧЕ ЗА СВЕТЪТ.
И НЯМА ДА ТИ ШЕПНА ПАК ,ЛЮБИМА,
И НЯМА ДА ТЕ ВИЖДАМ НИКОЙ ПЪТ.
НО ТИ ГЛАВА НЕ СКЛАНЯЙ,НО ТИ НОСИ ЗАВЕТА
И СПОМЕН НАЙ-ДОБЪР ЗА МЕНЕ ЗАПАЗИ.
ПРОСТИ МИ,ЧЕ ОСТАВЯМ ПЕСЕН НЕДОПЕТА,
ПРОСТИ МИ,ЧЕ ЩЕ ЛЕЕШ ГОРЕСТНИ СЪЛЗИ!
И АКО В ТИШИНАТА МИ ЗЕЛЕНА
ВЕТРЦ ПОЛЮШНЕ ТВОИТЕ КОСИ.
ТО ЗНАЙ,ЧЕ МОЙТА ОБИЧ ПРОСЪЛЗЕНА
ОТ ГРОБА ИДВА ДА ТЕ ПОЗДРАВИ.
КЪМ ТЕБЕ ОБИЧ,ЗНАЯ,ЩЕ ИЗБЛИКНЕ
И ДРУГ ЩЕ ТИ ГОВОРИ С НЕЖЕН ГЛАС,
НО НЯМА НИКОЙ ТЪЙ ДА ТЕ ОБИКНЕ
ПРИЖИВЕ,КАКТО ТЕ ОБИКНАХ АЗ.
НАСЪН ЩЕ ТЕ СПОХОЖДАМ ВСЯКА НОЩ НЕЗРИМО,
КОСИТЕ ТИ ЩЕ ГАЛЯ С НЕВИДИМА РЪКА.
БЕЗКРАЙ ЩЕ ТЕ ЦЕЛУВАМ СЪС ЖАД НЕУТОЛИМА,
В ОЧИТЕ ТИ ЩЕ ГЛЕДАМ СТОПЕНАТА ТЪГА.
И СУТРИН ЩОМ ПРОБЛЕСНАТ МОРНИТЕ ЗОРНИЦИ,
С БЕЗШУМНАТА МЪГЛА И АЗ ЩЕ ОТЛЕТЯ.
ТОГАВА ОТВОРИ ТИ ДЪЛГИТЕ РЕСНИЦИ
И ТИХИЧКО ПРОДУМАЙ: - СЪС МЕН СИ ВЪВ СМЪРТТА!
|
| |
| |
